На територията на област Велико Търново има много села и едно от тях е Илаков рът. То отстои в северната част на страната и има още един град, до който се намира сравнително близо. Това е Елена, а дистанцията до него е само седем километра. Елена е типичен балкански град и това няма как да не окаже влияние върху климата в селото. На връх Симаново се намира подножие, на което точно селото е разположено, следователно планинският облик на климата не е чужд на местното население. Хълмът Чукара е още едно възвишение, което от своя страна е близо до един от бреговете на река Брощица. Чак до 1943-та година селото има по-скоро сборен характер от няколко на брой по-малки или големи махали. Впоследствие обаче се стига до обединяване на кварталите и така селото придобива облика, с който го познаваме днес. Наименованието на мястото не се е променяло от тогава, а махалите се намирали близо една до друга.
Илаков рът е интересно име, което населеното място вече носи от дълго време. За да се разбере повече за него, е необходимо да се направи историческа справка. Според една разпространена легенда наименованието произлиза от елите, които растат в региона. Така първото име на селото е Елхов рът, но после приема името, което знаем днес и с което фигурира на картата на България. Мястото се превръщало в черковище, поне така гласят историческите предания, където местните жители се събирали всяка година на Петровден. По нов стил отбелязваме този празник на 29-ти юни, а старото му честване е на 12-ти юли от много години насам. Хората се събирали на празника и не само устройвали курбан, което се прави на много празници. Те искат преди всичко да се помолят за дъжд, който да помогне на техните насаждения да цъфтят и да не бъдат обречени на горещо и сушаво лято. Именно редовните събирания на хората от отделните махали става причина те да се виждат по-често и впоследствие да се вземе решение махалите да се обединят в едно общо населено място. Подобна практика съществува и на много други места и касае точно малките села.
Илаков рът не остава безучастно по време на борбите на българския народ с османските поробители. В разгара на решителните битки между армиите на империята и Русия, местните жители участват активно в укрепването на позициите на руснаците при Марянската дъбрава. Става дума за една от последните войни между двете държави, тази от 1877-ма година. През нея на 11-ти август махалите са едновременно нападнати от отряди на башибозуците, славещи се с изключителна жестокост и вършене на зверства. Трябва да мине дълъг период от време, преди да се стигне до окончателното сливане на махалите. Това става през 1943-та година, а общо седем на брой са махалите, прераснали в едно село. Техните имена са съответно Бръчковци, Витьовци и Драгоевци, а веднага след тях следват Продановци, Хвърльовци, Угорялковци и Търханджии. Няма данни за съвременната история на селото, но днес в него със сигурност живеят хора, които работят в близките по-големи градове.
